Най-често прилаганият и сравнително безконфликтен начин за прекратяване на трудово правоотношение е прекратяването по взаимно съгласие между страните. Тази възможност е изрично уредена в чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда и дава гъвкавост както на работника или служителя, така и на работодателя.
Какво представлява прекратяването по взаимно съгласие?
Прекратяването на трудов договор по взаимно съгласие означава, че и двете страни изразяват изричната си воля трудовото правоотношение да бъде прекратено на определена дата и при договорени условия. Това не е едностранно действие и не може да се осъществи без писменото съгласие и на двете страни.
Кой може да направи предложението?
Предложение за прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие може да бъде отправено както от работника или служителя, така и от работодателя.
В практиката най-често:
- инициативата идва от работника или служителя,
- обикновено когато е намерена по-добре платена или по-подходяща работа.
Независимо коя страна отправя предложението, то задължително трябва да бъде в писмена форма.
Какво трябва да съдържа предложението?
В предложението за прекратяване по взаимно съгласие следва ясно да бъде посочено:
- желанието за прекратяване на трудовия договор;
- конкретната дата, от която страната желае прекратяването да влезе в сила.
Липсата на ясно посочена дата може да доведе до неяснота и спор между страните.
Срок за отговор – важен момент
След като предложението бъде получено, другата страна разполага със 7-дневен срок, в който трябва:
- писмено да го приеме, или
- писмено да го отхвърли.
Ако в рамките на този срок не бъде даден отговор, законът приема, че предложението не е прието, а трудовото правоотношение продължава да съществува. В този случай работникът или служителят е длъжен да продължи да изпълнява трудовите си задължения.
Дължат ли се обезщетения при прекратяване по взаимно съгласие?
Важно е да знаете, че при стандартно прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие работодателят не дължи обезщетение за оставане без работа.
Работодателят е длъжен да изплати единствено:
- дължимото трудово възнаграждение до датата на прекратяване;
- обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ако има такъв.
Прекратяване по взаимно съгласие срещу обезщетение
Съществува и друга възможност – прекратяване по взаимно съгласие срещу уговорено обезщетение, при която инициативата обикновено изхожда от работодателя.
В този случай:
- работодателят прави писмено предложение;
- работникът или служителят разполага отново със 7-дневен срок, за да приеме или откаже предложението.
Размер на обезщетението
Ако предложението бъде прието, работодателят дължи обезщетение в размер най-малко на четири брутни месечни работни заплати, освен ако не е договорен по-висок размер.
Особено важно:
Ако договореното обезщетение не бъде изплатено в едномесечен срок от датата на прекратяване, основанието за прекратяване се счита за отпаднало. В такъв случай работникът или служителят има право да се яви отново на работното си място и да продължи да изпълнява трудовите си задължения.
Често задавани въпроси по темата
В практиката ни най-често получаваме въпроси като:
- Какво е прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие?
- Какви права имам по чл. 325 от Кодекса на труда?
- Какви документи са необходими при прекратяване по взаимно съгласие?
- Какво представлява заповедта за прекратяване?
- Как се изготвя молба или споразумение за прекратяване по взаимно съгласие?
Нуждаете се от съдействие?
Ако имате нужда от преглед на трудовия си договор, разясняване на правата и задълженията Ви или търсите правен съвет във връзка с прекратяване на трудово правоотношение, не оставайте с неясноти.
Екипът на КМ предлага професионална писмена правна консултация, съобразена с конкретния ви случай и действащото трудово законодателство. Ще получите яснота относно възможностите си и най-подходящия подход за защита на интересите ви.
Отговаряме и работим в най-кратки срокове, защото при трудовите спорове времето е от съществено значение.
Можете да ни пишете директно чрез сайта, за да заявите консултация.
Настоящата статия има информационен характер и не представлява правна консултация.





